Истинският празник е вътре в нас
Рождество Христово е измежду най-почитаните в християнския свят празници и се отбелязва уместно, в сходство с вярата и традициите.
Празникът не инцидентно се отбелязва на 25 декември. Това е денят на зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която денят стартира да пораства. На тази дата в античност езичниците чествали Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis). Християните приели тази дата за празнуване на Христовото Рождество за да противодействат на езическата традиция, като дадат образец за удостояване на същинското Слънце на правдата – Христос. Съвсем не е инцидентно определено времето, в което се празнува Рождество Христово. Христос се ражда в най-тъмната нощ, във времето, когато се прави зимният преход на слънцето и дните са най-кратки. Той се явява, с цел да донесе същинската светлина на богопознанието и топлината на Божествената обич на хората.
Раждането на Спасителя се предшествало от дълъг интервал на очакване. В Стария Завет изобилстват оракулски предсказания за Месия (Помазаника), изобразявайки Го по едно и също време като небесен Цар, Който ще донесе на хората мир, и като Страдалец, Който ще пострада почтено поради спасението на човешкия жанр. Православната черква е планувала празникът Рождество Христово да се предшества от дълъг интервал на подготовка и очакване. Всяка година на 14 ноември – денят на св. ап. Филип, стартира така наречен Рождественски (Коледен) пост – време, в което християните смиряват душите и телата си, с цел да посрещнат уместно избавителното Христово Рождество. Постът включва възпиране от храни с скотски генезис, като в несъмнено време се позволява да се яде и риба. По степен на суровост Рождественският пост се подрежда след Великия и Богородичния, по време на които яденето на риба се свежда до избрани празнични дни – Благовещение и Цветница (за Великия пост) и празника Преображение (за Богородичния пост).
Коледа, дете мое, е любовта в деяние
Подготовката на християните за празника е на първо място духовна – осмисляне великата загадка на Божието слизане на земята, и в подготовка на душите за приемане на Божествения Младенец, на Неговото слово и обучение. Ако не сме създали това, то суетни остават грижите ни за празника. По този мотив един феодален мъдрец и стихотворец – А. Силезиус (17 в.) споделя: „ Ако Иисус се роди 100 пъти във Витлеем и нито един път в самия тебе, в твоето сърце, безрезултатен е твоят живот ”. Християните почитат празника освен духовно, само че и с редица традиции, свързани повече или по-малко с християнската традиция.
Коледа е на първо място празник на светлината – и духовна и физическа. Св. Йоан Богослов споделя, че Христос е „ същинската светлина, която просвещава всеки човек, приближаващ на света ”. Затова и ярка звезда в небето е показала пътя на влъхвите (мъдреците) към пещерата с Богомладенеца. Затова и светлината е непроменяемо обвързвана с този празник. Тя струи отвред – от свещицата на празничната софра, от запаления бъдник в камината, от звездата и лампичките върху празничната елха.
Във всички знаци свързани с празника би трябвало да търсим дълбокото им религиозно значение, като се опитваме да ги разграничим от суеверието, което ги трансформира в предания и поверия за шанс. За да не робуваме на суеверията, би трябвало добре да познаваме християнската символика и да имаме вяра в дълбокия смисъл на всеки детайл от нея.
Вечнозеленото дърво, е неизменима част от празника. То не участва само като украса, нито е единствено знак на събуждащата се за живот природа. Вечнозеленото дърво е увещание за безконечния живот, който е невъобразим без Бога. Както дървото не може да живее, без да бъде посадено в земята и да получава живителна влага от нея, по този начин и индивидът не може да реализира своето висше предопределение, в случай че не бъде подхранван и оживотворяван от благодатта на Светия Дух. В Свещ. Писание праведният човек постоянно е сравняван с „ дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне ”. Украсата на елхата, която удивлява със светлини и цветове също има своята символика. Съществуват разнообразни разкази и притчи, които се 
пробват да обяснят мястото й измежду детайлите на празника. Тези разкази имат своята поука, само че същинският смисъл влаган в нея е да подсети, че същинската декорация на праведния живот са положителните каузи. Ап. Петър нееднократно дава следния съвет на дамите, които по природа са повече склонни към суетност: „ вашето бижу да бъде не външно, тоест, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната хубост на кроткия и спокоен дух, което е драгоценно пред Бога ”. Това би трябвало да помним, когато приготвяме дома си за празника.
Украсата на християнския дом за празника не би трябвало да бъде обилна и помпозна, а скромна, съобразена с духа на празника. Християнският дом би трябвало да е празнично декориран, тъй като се приготвя да посрещне безценен Гост – Самият Господ Иисус Христос, Който не пристигна на земята в цялостен искра и популярност, а се роди като мирен Младенец в пещера, избирайки бедността и смирението на безсловесните пред благосъстоянието и величието на човешкия свят. Трябва да отбележим, че в наше време празникът, който все по-често се назовава Коледа, а не Рождество Христово, се е комерсиализирал до прекаленост. Все по-честа е наклонността да се измества акцента от основното събития – раждането на Христос по плът, към приказните истории за дядо Коледа или Санта Клаус.
Всички знаци, свързани с празника кардинално водят началото си от библейския роман за Рождество Христово. Писание на Новия Завет. Божествената отбрана, на която се е радвало св. семейство – Йосиф и св. Дева Мария, намира отражение и в коледната декорация на християнските домове. Звездата, която се слага на върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божественият Младенец Иисус. Извитата захарна пръчица, която постоянно се вижда измежду украшенията по елхата, припомня за гегата на пастирите, които първи са се удостоили да чуят радостната новина за Христовото раждане. Коледният венец е увещание за короната от тръни, която по-късно била сложена на главата на Спасителя и увещание за Неговата жертва за спасението на човечеството. Коледните песни са също неотменима част от коледния празник. Те припомнят за песента на ангелския хор, който популяризирал Бога и донесъл новина за мир сред индивида и Бога. Известни са доста коледарски песни, чиято тема е обвързвана с празника и с прославата на Богомладенеца, Когото народът назовава „ млада Бога ”. Камбанките са несъмнено християнски знак и са свързани с разпространението на богатствата новина, като техният звън е предопределен да прикани вярващите да дойдат и да се поклонят на Бога. Те са медиатор сред небето и земята, сред хората и Бога. Запалената свещ е също неизменима част от християнската традиция. Тя припомня за светлината, която Христос донесъл на земята, с цел да разпръсне езическото незнание.
”
Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и другари води началото си от апела към пастирите да разпростанят навсякъде вестта за раждането на Спасителя. Обичайните за Коледа дарове, които хората си разменят водят началото си от даровете, които мъдреците принесли на Младенеца Христос. Тези блага били злато, лаван и смирна. Трапезата е имала постоянно една и също алегорично значение в християнството. Тя постоянно е увещание за трапезата, която е приготвена за нас в Царството Божие, и където ни чака духовно удоволствие в наличието на Христос. Неизменно на трапезата най-главно място заемат хлябът и виното – детайлите, които съставляват св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови, които одобряваме във тип на самун и вино. Те са духовната храна, по този начин нужна на индивида, с цел да придобие величие и безконечен живот.
Традиционната софра на Бъдни вечер е постна, защото с нея приключва 40-дневния Рождественски пост. По остарял български бит ястията са нечетен брой – 5, 7, 9 и т.н – пита, варено жито, ошав, боб и така нататък Макар и постни тези ястия са празнични, вкусни и питателни, приготвени от сръчните ръце на българката. На трапезата участват в естествен тип и обичайните плодове, които ражда земята ни – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде, царевица. Всичко, което ражда земята се предлага на Бога за благословение и се освещава с молитва, която обичайно се произнася от главата на фамилията (най-възрастният мъж в къщата). По образеца на Христос и Неговото извънредно примирение, коледната трапезата се постила на земята. Поднесените ястия се кадят с тамян, прочита се молитва, с която стартира празничната вечеря. Към среднощ по традиция във всяка християнска къща влизат коледарите – по образеца на пастирите, те разнасят богатствата новина за Христовото раждане, пеят коледни песни и изричат благословии за дома и стопаните му.
В българската коледна традиция са залегнали доста знаци и традиции с емфатичен вълшебен темперамент, имащи допирни точки повече с езичеството, в сравнение с с християнството. Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което гори цяла нощ, се явява предмет на гадаене – в случай че гори буйно и пръска доста искри, годината ще е плодородна и здрава. Чесънът на трапезата се смята, че отстранява уроки, вълшебства и заболявания. На прекадяването на трапезата също се гледало като на обред, който отстранява злите духове. Хлябът, така наречен боговица, се приготвял по необикновен метод – с така наречен „ мълчана вода ”, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатия берекет – с житни класове, слънце, птици, домашни животни и прочие
Истинският празник е вътре в нас… Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото обучение, най-кратко изразено, е: „ Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето избавление! ”
Източники: www.bgorthodox-muenchen.de
